ЗАЕКВАНЕМного деца на възраст между 2 и 5 години, преминават през етап от развитието си, през който заекват*, повтаряйки срички, думи, фрази, изговаряйки ги проточено, или прекъсвайки потока на речта при определени звукове или срички. Заекването е форма на нарушение на плавността на речта - прекъсване на свободния и поток.
В много случаи това заекване отшумява около 5-годишна възраст, когато детето се научава как да говори и как да координира мускулите, които се използват при говорене.
В други случаи заекването продължава по-дълго. Макар че няма сигурно лекарство за заекването, има много ефективни терапевтични подходи и начинипо които може да подпомогнете детето си, за да преодолява трудностите си при говорене.
КАКВО ПРИЧИНЯВА ЗАЕКВАНЕТО
Учените смятат, че спектърът от фактори, предразполагащи заекването включва:
- генетични причини**: Около 60% от заекващите имат близки роднини, които заекват
- други говорни и езикови проблеми или изоставане в развитието;
- Разлики в мозъчното продуциране на езика: има изследвания, според които при заекващи езиковите процеси се локализират в други мозъчни зони. Според тази теория се появяват проблеми при взаимодействието на мозъка с мускулите, задвижвани при говорене.
РАННИ БЕЛЕЗИ ЗА ЗАЕКВАНЕТО
Първите белези на заекване може да се появят още между 18 и 24-ти месец, когато детето започва да образува първите изречения. За родителите тези ранни прояви могат да бъдат обезпокоителни, но те са често срещани и нормални за този етап от развитието. В този случай е важен деликатния и внимателен подход към детето, доколкото е възможно.
Детето може да заеква за няколко седмици или няколко месеца и това заекване може да се появява и отшумява спорадично. За повечето деца, при които се е появявало преди 5 г., заекването отшумява без да е наложителна намесата на логопед. Но е добре детето да бъде направена консултация с логопед още около 3 годишна възраст.
Предучилищна и училищна възраст ***
Обикновено заекването започва едва забележимо, още от детската градина, когато детето започва да формира своите умения за комуникация. Ако заекването продължи до 5-6 годишна възраст, детето започва да осъзнава проблема и това го смущава.
Съучениците и приятелите могат да обръщат внимание на това и дори да го дразнят.
Ако това се случва е необходимо да се разговаря с учителите на детето, които могат да окажат съдействие. Те също трябва да намалят по възможност броя на стресиращите говорни ситуации за детето още преди логопедичната терапия да започне (Например да не изпитват детето устно пред класа. - б.пр.).
КАК ДА НАМЕРИМ ПОМОЩ
Ако детето е навършило 5 години и все още заеква, потърсете помощта на логопед. Също може да се консултирате с логопед ако:
- зачестяват повторенията на цели фрази и думи;
- зачестяват повторенията на звукове и срички;
- налице е удължаване на звукове в думите;
- забелязвате, че детето е твърде напрегнато, когато говори;
- забелязвате напрежение на лицето и мимиката или muskulno naprqgane pri goworene
- забелязвате говорно напрежение при издигане на гласа;
- вашето дете се стреми да избягва ситуации, при които се налага да говори;
- вашето дете извършва мимически или телесни движения, когато се затруднява при говорене;
- имате друго притеснения относно речта на детето.
Много училища разполагат с логопед, който може да окаже съдействие, ако е необходимо.
КАКВО МОГАТ ДА НАПРАВЯТ РОДИТЕЛИТЕ
Ето някои препоръки за да осигурите оптимална среда за вашето дете:
- не изисквайте постоянно детето да говори прецизно и правилно по всяко време. Нека говоренето да е забавно и да носи радост;
- използвайте времето, когато се храните заедно за разговор. По това време отстранете разсейващи фактори като радио и телевизия (при дъвчене заекването се редуцира - б.пр.).
- избягвайте постоянните критики и поправяния от рода на: "говори по плавно" и "вземи си въздух". Тези коментари, макар и добронамерени, могат да накарат детето да се чувства постоянно обезпокоено за начина, по който говори;
- избягвайте да карате детето да чете на глас, когато то се чувства емоционално некомфортно или когато е в период на зачестило заекване. Вместо това насърчавайте дейности, които не изискват много говорене;
- не карайте детето да повтаря изказванията си;
- не повтаряйте постоянно на детето да мисли преди да говори;
- осигурете му спокойна семейна атмосфера.Опитайте се да намалите динамиката в семейния живот;
- говорете бавно и ясно, когато се обръщате към детето или в негово присъствие;
- нека детето да говори за себе си, позволявайте му да завършва изказванията си (дори и да заеква - б.пр.). Правете малка пауза преди да отговаряте на изказванията му или въпросите му;
- подържайте естествен зрителен контакт с детето си, старайте се да не поглеждате встрани или да показвате други белези на безспокойство, когато заеква;
- Говорете бавно на детето. Изградете си навик за това. Бавният и спокоен поток на речта ще подпомогне плавната реч на детето ви.
Автори:
Steven Dowsen,
Amy Nelson
Източник: http://www.kidshealth.org/parent/medical/ears/stutter.html (Текстът е от 19.02.06г, но авторите на сайта периодично внасят корекции в текста.)
Допълнителни бележки:
* Не всички определят нарушението на плавността на речта в толкова ранна възраст като заекване. Склонен съм да причисля ранната неплавност на речта, появяваща се като естествен етап от развитието на детето, като нормално явление и мисля, че е недопустимо в случая да се употребява термина ЗАЕКВАНЕ, който по същество е цялостен синдром. Това по-скоро може да се причисли към т. нар normal disfluency, тоест - нормално явяваща се в речта неплавност.
** Въпросът дали има генетични причини за заекването е спорен. Много автори намират, че тази "наследственост" всъщност е причинена от генетиката, а от негативното влияние на езиковата среда. От друга страна ако има разлики в локализацията намозъчните функции, то е твърде вероятно те да са генетично обусловени.
***В оригинала на статията е само "Училищна възраст", но при превода съм взел предвид особеностите на нашата образователна система, при която децата тръгват на училище 7-годишни.