Същност на логопедията
Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика,
гласовите наручения и нарушенията на гълтането (според най-новите
тенденции), и разработва терапевтични методи за преодоляването им.
В България все още се използва терминът от гръцки произход "логопедия", но в страните, където официален език е английски, отдавна се е наложила тенденцията да се използват описателни названия: "говорна патология"(Австралия); "говорно-езикова патология"(Канада); "говорно-езикова терапия" (Нова Зеландия); "говорна и езикова терапия"(Великобритания) или "говорно-езикова патология" (САЩ).
В някои от страните от бившия СССР се приема, че логопедията е клон на специалната педагогика, но в световен мащаб логопедията по-скоро се определя като парамедицинска наука.
Нарушения на комуникацията
Комуникативните нарушения засягат говора (артикулация, интонация, темп, мелодика) и езика (фонетика, морфология, синтаксис, семантика), проявяват се както импресивно, така и експресивно, включително и при четене и писане, както и в невербалното изразяване, като жестове и мимики.
Често срещани нарушения, обект на логопедична терапия са:
Логопедията е наука, която изучава нарушенията на речта и езика,
гласовите наручения и нарушенията на гълтането (според най-новите
тенденции), и разработва терапевтични методи за преодоляването им.В България все още се използва терминът от гръцки произход "логопедия", но в страните, където официален език е английски, отдавна се е наложила тенденцията да се използват описателни названия: "говорна патология"(Австралия); "говорно-езикова патология"(Канада); "говорно-езикова терапия" (Нова Зеландия); "говорна и езикова терапия"(Великобритания) или "говорно-езикова патология" (САЩ).
В някои от страните от бившия СССР се приема, че логопедията е клон на специалната педагогика, но в световен мащаб логопедията по-скоро се определя като парамедицинска наука.
Нарушения на комуникацията
Комуникативните нарушения засягат говора (артикулация, интонация, темп, мелодика) и езика (фонетика, морфология, синтаксис, семантика), проявяват се както импресивно, така и експресивно, включително и при четене и писане, както и в невербалното изразяване, като жестове и мимики.
Често срещани нарушения, обект на логопедична терапия са:
- Артикулационни нарушения (дислалия)
- Гласови разстройства (афония)
- Абнормално забавяне или забързване на потока на речта (брадилалия, тахилалия)
- Говорни нарушения при вродена цепнатина на небцето (ринолалия)
- Разстройства в следствие на нарушена инервация на артикулационните органи (дизартрия)
- Заекване и запъване
- Езикови и говорни нарушения в следствие на увреди на централната нервна система (афазия,нарушения в езиковото развитие)
- Специфични нарушения на способността за учене (дислексия)
- Множествени нарушения
- Говорни и езикови нарушения при аутизъм
- Говорни и езикови разстройства, свързани с различни заболявания - болест на Хънтингтън, множествена склероза и др.
- Говорни и езикови разстройства, съпровождащи нарушения на слуха
В последните години все широко се приема, че логопедията се занимават и
с преодоляването на нарушенията на гълтането, доколкото те засягат
оралната и/или фарингеалната област (не хранопровода), макар, че тези
нарушения не засягат най-пряко комуникацията.
Място в науката
В България все още битува схващането, че логопедията е педагогическа наука и част от специалната педагогика. В някои университети все още специалносттта логопедия е в катедра "Специална педагогика". Това обаче не отговаря на световните тенденции. В развитите страни логопедията не е педагогическа, а парамедицинска наука.
Терминология
Българската логопедия никога не е имала единна терминология. В ранните публикации К. Кандов и В. Иванов правят опит се наложат специфични български термини (артикулационните нарушения са наричани "пелтечене", ринолалията - "гъгнене" и др.). По-късно В. Стамов прави опит да наложи своя добре систематизирана терминология, която е добре подредена, има вътрешна логика, но води до объркване, поради това че част от новопредложените термини звъчат като добре познати отпреди термини с друго значение*. Предложените от него названия в крайна сметка не успяват да се наложат.
След като България се ориентира към Запад, настъпва бавен процес на навлизане на западни термини. На Запад логопедията не е педагогическа наука и излизането и от сферата на педагогиката се оказва трудно. И до днес мнозина възприемат логопедията като част от специалната педагогика. При навлизането на новата терминология настъпва допълнително объркване. Повечето понятия, които навлизат, идват от англоезичните страни, но същевременно някои български логопеди специализират във Франция и от там донасят специфични термини, характерни предимно за френската логопедична школа (напр, дисфазия).
Научни центрове
Преди промените у нас се оформиха два основни научни центъра, в които се развиваше логопедията - СУ "св.Климент Охридски" и ВПИ-Благоевград (по-късно ЮЗУ "Неофит Рилски"). В последните години специалността самостоятелно или като специализация вече се изучава и в няколко други звена - НБУ, Бургаски свободен, Пловдивски и Шуменски университети.
*Стамов например предлага частичното изоставане в говорното развитие да се нарича дизлалия, което напомня на дислалия, под което повечето логопеди разбират артикулационно нарушение; частичните езикови нарушения при късни увреждания на мозъка Стамов нарича дизфазия, а това напомня на дисфазия, с което във френската логопедия се назовават езикови нарушения в детска възраст.
Място в науката
В България все още битува схващането, че логопедията е педагогическа наука и част от специалната педагогика. В някои университети все още специалносттта логопедия е в катедра "Специална педагогика". Това обаче не отговаря на световните тенденции. В развитите страни логопедията не е педагогическа, а парамедицинска наука.
Терминология
Българската логопедия никога не е имала единна терминология. В ранните публикации К. Кандов и В. Иванов правят опит се наложат специфични български термини (артикулационните нарушения са наричани "пелтечене", ринолалията - "гъгнене" и др.). По-късно В. Стамов прави опит да наложи своя добре систематизирана терминология, която е добре подредена, има вътрешна логика, но води до объркване, поради това че част от новопредложените термини звъчат като добре познати отпреди термини с друго значение*. Предложените от него названия в крайна сметка не успяват да се наложат.
След като България се ориентира към Запад, настъпва бавен процес на навлизане на западни термини. На Запад логопедията не е педагогическа наука и излизането и от сферата на педагогиката се оказва трудно. И до днес мнозина възприемат логопедията като част от специалната педагогика. При навлизането на новата терминология настъпва допълнително объркване. Повечето понятия, които навлизат, идват от англоезичните страни, но същевременно някои български логопеди специализират във Франция и от там донасят специфични термини, характерни предимно за френската логопедична школа (напр, дисфазия).
Научни центрове
Преди промените у нас се оформиха два основни научни центъра, в които се развиваше логопедията - СУ "св.Климент Охридски" и ВПИ-Благоевград (по-късно ЮЗУ "Неофит Рилски"). В последните години специалността самостоятелно или като специализация вече се изучава и в няколко други звена - НБУ, Бургаски свободен, Пловдивски и Шуменски университети.
*Стамов например предлага частичното изоставане в говорното развитие да се нарича дизлалия, което напомня на дислалия, под което повечето логопеди разбират артикулационно нарушение; частичните езикови нарушения при късни увреждания на мозъка Стамов нарича дизфазия, а това напомня на дисфазия, с което във френската логопедия се назовават езикови нарушения в детска възраст.