zhiki написа:
Детенцето ми е на 2 години и 2 месеца и изпитвам притеснението, че изостава с говора от връстниците си...Може да изговаря 8-10 думи, не прави опит да ги свърже в изречение (или поне не съзнателен опит) и откровено няма желание да говори (или поне изглежда незаинтересован). На моменти се пробва да говори на "бебешки"...Расте в обичайната семейна среда (т.е.- майка, баща, в уикендите понякога е на гости при бабите и дядовците). Обичайно аз се занимавам с него през деня и се опитвам да привлека вниманието му с различни книжки и образователни игри, но откровено не виждам особено желание в него...
Въпросът ми е: смятате ли, че имам основание за безпокойство и според вас кога ще е удачно да направя консултация с логопед?
Благодаря за отделеното време!
Преди три години е невъзможно да се правят заключения как ще се развива в езиково отношение едно дете. Трябва да се има предвид и факта, че момчетата често осезаемо изостават в езиковото си развитие спрямо момичетата. Наблюдавайте го, записвайте думите, които изговаря (за да следите дали има развитие), общувайте с детето. Говорете му повече, колкото поже по-позитивно емоционално но не "по бебешки". Малките лесно се повлияват, когато има позитивно и емоционално отношение. Например вместо да му кажете: "виж котето", много по-вероятно е да имате успех с "уха, какво хубаво коте!" Децата се привличат и когато имитирате домашни животни, примерно какво казва кучето; котето; патето (бау-бау, мяу, па-па-па). Осигурете на детето книжки с реалистични картинки на животни, играчки и др. занимавайте го с тях. Никога не демонстрирайте раздразнение по повод на това, че детето не се справя според очакванията ви. Доколкото е възможно, проговарянето преди всичко трябва да е забавление.
Както писах вече, не бързайте с заключенията преди навършване на три години. Ако до тогава няма сериозно развитие от това, което описвате, потърсете логопед.